28 oct 2008, 21:58

Някога... 

  Poesía » De amor
676 0 1
 

Аз някога ще те целувам...

С най-пламенна своя страст.

Сега до лудост те ревнувам,

с повод и без повод - в аванс.

И някога с тебе ще танцувам,

до забрава... танго ли искаш или валс?

Някога...  днес само те сънувам,

детайлите на бъдещето - „нас"

 

 

Аз имам те във всичките мечти

 и искам те с мъжката си орисия.

Понякога сърцето ми от страх кърви,

че делят ни километри от пустиня.

 И по луната оставих своите следи,

небе обходих звездите да събирам.

Колко искам най-ярко пътя да се освети

и най-бързо аз да го измина.

 

Някога... ще си до мене ти,

някога... до мене ще те имам.

© Калоян Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??