Някога...
Аз някога ще те целувам...
С най-пламенна своя страст.
Сега до лудост те ревнувам,
с повод и без повод - в аванс.
И някога с тебе ще танцувам,
до забрава... танго ли искаш или валс?
Някога... днес само те сънувам,
детайлите на бъдещето - „нас"
Аз имам те във всичките мечти
и искам те с мъжката си орисия.
Понякога сърцето ми от страх кърви,
че делят ни километри от пустиня.
И по луната оставих своите следи,
небе обходих звездите да събирам.
Колко искам най-ярко пътя да се освети
и най-бързо аз да го измина.
Някога... ще си до мене ти,
някога... до мене ще те имам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Борисов Всички права запазени