28.10.2008 г., 21:58

Някога...

944 0 1
 

Аз някога ще те целувам...

С най-пламенна своя страст.

Сега до лудост те ревнувам,

с повод и без повод - в аванс.

И някога с тебе ще танцувам,

до забрава... танго ли искаш или валс?

Някога...  днес само те сънувам,

детайлите на бъдещето - „нас"

 

 

Аз имам те във всичките мечти

 и искам те с мъжката си орисия.

Понякога сърцето ми от страх кърви,

че делят ни километри от пустиня.

 И по луната оставих своите следи,

небе обходих звездите да събирам.

Колко искам най-ярко пътя да се освети

и най-бързо аз да го измина.

 

Някога... ще си до мене ти,

някога... до мене ще те имам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...