Някога
Ще ви напиша нещо мое.
Извинете за детинското звучене, но го писах, когато бях на 12 г. Помня го, защото дойде в главата ми от нищото, докато си подреждах бюрото по нареждане на майка ми.
Оттогава не ми се е случвало (не за бюрото - то си е все подредено, този урок съм го научила добре).
Някога дядо Господ бил човек,
но минал се век...
той отишъл в Рая
и там останал до края.
Животът там му харесал
и той си помислил...
... и се почесал.
Дали да остане, или да се върне?
Решил да остане.
Да облече райски дрехи.
Да стане поп
и да яде само постен боб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лошата Todos los derechos reservados
