Някога

23 янв. 2009 г., 15:33

Поэзия » Пародии

836 0 2

Ще ви напиша нещо мое.

Извинете за детинското звучене, но го писах, когато бях на 12 г. Помня го, защото дойде в главата ми от нищото, докато си подреждах бюрото по нареждане на майка ми.

Оттогава не ми се е случвало (не за бюрото - то си е все подредено, този урок съм го научила добре).

Някога дядо Господ бил човек,
но минал се век...
той отишъл в Рая
и там останал до края.

Животът там му харесал
и той си помислил...
... и се почесал.
Дали да остане, или да се върне?

Решил да остане.
Да облече райски дрехи.
Да стане поп
и да яде само постен боб.

Някога

Свързани произведения

Комментарии

Предложения