Някога...

13 mar 2014, 11:51

Poesía » Otra

625 0 1

И стиховете ми ще се првърнат в пепел -
някога, когато моите очи угаснат и ръцете ми се разтреперят.
И мечтите ми ще се изгубят някъде, подарих ги -
без подслон на вятъра...
Във есенни листа, сърцето пази спомени
и Вселени са сълзите ми...
Някога спомни си огледалото
с образа на тъжната жена...
автор: Моника Стойчева
12.03. 2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някога...

Искате да прочетете повече?

Propuestas