Някога...

13 mar 2014, 11:51

Poesía » Otra

593 0 1

И стиховете ми ще се првърнат в пепел -

някога, когато моите очи угаснат и ръцете ми се разтреперят.

И мечтите ми ще се изгубят някъде, подарих ги -

без подслон на вятъра...

Във есенни листа, сърцето пази спомени

и Вселени са сълзите ми...

Някога спомни си огледалото

с образа на тъжната жена...

автор: Моника Стойчева

12.03. 2014 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.