Някога...

Mar 13, 2014, 11:51 AM

Poetry » Other

624 0 1

И стиховете ми ще се првърнат в пепел -
някога, когато моите очи угаснат и ръцете ми се разтреперят.
И мечтите ми ще се изгубят някъде, подарих ги -
без подслон на вятъра...
Във есенни листа, сърцето пази спомени
и Вселени са сълзите ми...
Някога спомни си огледалото
с образа на тъжната жена...
автор: Моника Стойчева
12.03. 2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Някога...

Want to read more?

Random works