13 мар. 2014 г., 11:51

Някога... 

  Поэзия » Другая
594 0 1



И стиховете ми ще се првърнат в пепел -

някогакогато моите очи угаснат и ръцете ми се разтреперят.

 

И мечтите ми ще се изгубят някъде, подарих ги -

без подслон на вятъра...

 

Във есенни листа, сърцето пази спомени

и Вселени са сълзите ми...


Някога спомни си огледалото

с образа на тъжната жена...

 

автор: Моника Стойчева 

12.03. 2014 г.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??