Някога

Някога

То беше някога... Не помня даже...

Животът беше някак си по-инък...

... А днес е трудно даже да се каже –

той по-добре ли бе, или пък никак!...

Предимството на Младостта бзспорно

тържествено ме водеше в Живота...

На „екс“ живях!... И безотговорно!...

Но чувствах се комфорно и удобно!...

Живях хазартнно... Със Живота спорех,

но губех и печелех едновременно...

Със бурите свободно си говорех –

бе Океанът – моя Територия!...

Щастлив, че Бог в безкрайната си мъдрост

през Младостта ми беше дал „хазарта“

със цялата ѝ разпиляна дързост

по лунните поляни „преди старта“...

... Внезапно духна ураганен вятър

и на вълни превърна Океана...

... А тишината над Света се мята –

за глътка възух...Глътка въздух само...

05.02.2022.