5 февр. 2022 г., 13:40

Някога 

  Поэзия » Другая
511 0 0

Някога

 

То беше някога... Не помня даже...

Животът беше някак си по-инък...

... А днес е трудно даже да се каже –

той по-добре ли бе, или пък никак!...

 

Предимството на Младостта бзспорно

тържествено ме водеше в Живота...

На „екс“ живях!... И безотговорно!...

Но чувствах се комфорно и удобно!...

 

Живях хазартнно... Със Живота спорех,

но губех и печелех едновременно...

Със бурите свободно си говорех –

бе Океанът – моя Територия!...

 

Щастлив, че Бог в безкрайната си мъдрост

през Младостта ми беше дал „хазарта“

със цялата ѝ разпиляна дързост

по лунните поляни „преди старта“...

 

... Внезапно духна ураганен вятър

и на вълни превърна Океана...

... А тишината над Света се мята –

за глътка възух...Глътка въздух само...

 

05.02.2022.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??