Някога
Някога
То беше някога... Не помня даже...
Животът беше някак си по-инък...
... А днес е трудно даже да се каже –
той по-добре ли бе, или пък никак!...
Предимството на Младостта бзспорно
тържествено ме водеше в Живота...
На „екс“ живях!... И безотговорно!...
Но чувствах се комфорно и удобно!...
Живях хазартнно... Със Живота спорех,
но губех и печелех едновременно...
Със бурите свободно си говорех –
бе Океанът – моя Територия!...
Щастлив, че Бог в безкрайната си мъдрост
през Младостта ми беше дал „хазарта“
със цялата ѝ разпиляна дързост
по лунните поляни „преди старта“...
... Внезапно духна ураганен вятър
и на вълни превърна Океана...
... А тишината над Света се мята –
за глътка възух...Глътка въздух само...
05.02.2022.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
