2 oct 2009, 18:44

Някога и сега

  Poesía » Civil
690 0 5

Някога,
когато Тодор Живков
щеше да тръгне нанякъде,
изправяха шосетата …
Запълваха дупките …
Метяха тротоарите …
Укрепваха мòстовете …

Всички си пазеха постовете!

А сега:
президентът да тръгне нанякъде,
премиерът да тръгне нанякъде,
парламентът да тръгне нанякъде,
омбудсмана да тръгне нанякъде –
все същата кал си остава!

Няма първи човек в тази държава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точно и вярно си го казал!!!
  • Благодаря ви за отзивите,Ирена, Ваня, Петинка и Виктор.
    Стихотворението може да се тълкува по различен начин. Но то не е написано от носталгия по миналото - миналото е умряло, а като сатира срещу "парламентарната република" - това управленско недоразумение, при което правата и задълженията са така разпределени, че всеки получава облагите си, но никой за нищо не носи отговорност. Всеки може да се оправдава с другия.
  • Помня времето на Тодор Живков и преметените тротоари,но май предпочитам калта...
  • Уф, няма я!!!
  • Май, че без Тошо,
    стана по-лошо!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...