2 окт. 2009 г., 18:44

Някога и сега

Поэзия » Гражданская

693 0 5

Някога,
когато Тодор Живков
щеше да тръгне нанякъде,
изправяха шосетата …
Запълваха дупките …
Метяха тротоарите …
Укрепваха мòстовете …

Всички си пазеха постовете!

А сега:
президентът да тръгне нанякъде,
премиерът да тръгне нанякъде,
парламентът да тръгне нанякъде,
омбудсмана да тръгне нанякъде –
все същата кал си остава!

Няма първи човек в тази държава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

paula (Паула Петрова)

Много точно и вярно си го казал!!!

2009-10-03T14:27:44+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви за отзивите,Ирена, Ваня, Петинка и Виктор.
Стихотворението може да се тълкува по различен начин. Но то не е написано от носталгия по миналото - миналото е умряло, а като сатира срещу "парламентарната република" - това управленско недоразумение, при което правата и задълженията са така разпределени, че всеки получава облагите си, но никой за нищо не носи отговорност. Всеки може да се оправдава с другия.

2009-10-03T12:08:38+03:00
vvvictor (Виктор Горов)

Помня времето на Тодор Живков и преметените тротоари,но май предпочитам калта...

2009-10-03T09:27:41+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Уф, няма я!!!

2009-10-03T00:26:19+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Май, че без Тошо,
стана по-лошо!

2009-10-02T20:23:21+03:00