30 ene 2013, 7:48

Някога преди

909 0 1

  Ако има нещо на света, което не може да бъде разбрано,

то това е Любовта...

  Идва като неканена гостенка, забулена в бял воал,

а ти просто я отпращаш, мислейки си "Не е точно тя"!

 

Не се замисляме когато нараняваме ,

мислим си, че разбираме, ала след време се питаме

"Защо усещаме болка в нашите сърца?"

 

Търсих красивото във външността,

разбих най-истинските и обичащи сърца,

за да мога един ден да разбера, че точно там

се криела и Любовта...

 

Усещам, някак си се разминаваме,

когато ме обичаше, когато те обичам аз..

За теб сега това са просто думи,

изгубили стойността си някога далеч..

 

Ако можех да изпия сълзите ти...

да излекувам раните ти...

Както някога преди

да ме обикнеш отново ти!                 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • личен е стиха и е провокиран от неща случили се преди 5-6 години и нещата които разбираме по-късно ролите се обръщат в живота

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...