30 янв. 2013 г., 07:48

Някога преди

916 0 1

  Ако има нещо на света, което не може да бъде разбрано,

то това е Любовта...

  Идва като неканена гостенка, забулена в бял воал,

а ти просто я отпращаш, мислейки си "Не е точно тя"!

 

Не се замисляме когато нараняваме ,

мислим си, че разбираме, ала след време се питаме

"Защо усещаме болка в нашите сърца?"

 

Търсих красивото във външността,

разбих най-истинските и обичащи сърца,

за да мога един ден да разбера, че точно там

се криела и Любовта...

 

Усещам, някак си се разминаваме,

когато ме обичаше, когато те обичам аз..

За теб сега това са просто думи,

изгубили стойността си някога далеч..

 

Ако можех да изпия сълзите ти...

да излекувам раните ти...

Както някога преди

да ме обикнеш отново ти!                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • личен е стиха и е провокиран от неща случили се преди 5-6 години и нещата които разбираме по-късно ролите се обръщат в живота

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...