30 янв. 2013 г., 07:48

Някога преди

918 0 1

  Ако има нещо на света, което не може да бъде разбрано,

то това е Любовта...

  Идва като неканена гостенка, забулена в бял воал,

а ти просто я отпращаш, мислейки си "Не е точно тя"!

 

Не се замисляме когато нараняваме ,

мислим си, че разбираме, ала след време се питаме

"Защо усещаме болка в нашите сърца?"

 

Търсих красивото във външността,

разбих най-истинските и обичащи сърца,

за да мога един ден да разбера, че точно там

се криела и Любовта...

 

Усещам, някак си се разминаваме,

когато ме обичаше, когато те обичам аз..

За теб сега това са просто думи,

изгубили стойността си някога далеч..

 

Ако можех да изпия сълзите ти...

да излекувам раните ти...

Както някога преди

да ме обикнеш отново ти!                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • личен е стиха и е провокиран от неща случили се преди 5-6 години и нещата които разбираме по-късно ролите се обръщат в живота

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...