30.01.2013 г., 7:48

Някога преди

904 0 1

  Ако има нещо на света, което не може да бъде разбрано,

то това е Любовта...

  Идва като неканена гостенка, забулена в бял воал,

а ти просто я отпращаш, мислейки си "Не е точно тя"!

 

Не се замисляме когато нараняваме ,

мислим си, че разбираме, ала след време се питаме

"Защо усещаме болка в нашите сърца?"

 

Търсих красивото във външността,

разбих най-истинските и обичащи сърца,

за да мога един ден да разбера, че точно там

се криела и Любовта...

 

Усещам, някак си се разминаваме,

когато ме обичаше, когато те обичам аз..

За теб сега това са просто думи,

изгубили стойността си някога далеч..

 

Ако можех да изпия сълзите ти...

да излекувам раните ти...

Както някога преди

да ме обикнеш отново ти!                 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • личен е стиха и е провокиран от неща случили се преди 5-6 години и нещата които разбираме по-късно ролите се обръщат в живота

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...