30.01.2013 г., 7:48

Някога преди

906 0 1

  Ако има нещо на света, което не може да бъде разбрано,

то това е Любовта...

  Идва като неканена гостенка, забулена в бял воал,

а ти просто я отпращаш, мислейки си "Не е точно тя"!

 

Не се замисляме когато нараняваме ,

мислим си, че разбираме, ала след време се питаме

"Защо усещаме болка в нашите сърца?"

 

Търсих красивото във външността,

разбих най-истинските и обичащи сърца,

за да мога един ден да разбера, че точно там

се криела и Любовта...

 

Усещам, някак си се разминаваме,

когато ме обичаше, когато те обичам аз..

За теб сега това са просто думи,

изгубили стойността си някога далеч..

 

Ако можех да изпия сълзите ти...

да излекувам раните ти...

Както някога преди

да ме обикнеш отново ти!                 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • личен е стиха и е провокиран от неща случили се преди 5-6 години и нещата които разбираме по-късно ролите се обръщат в живота

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...