28 ene 2014, 11:18

Някога... сега

  Poesía
939 0 5

Знам, че някога раздялата

със грозни пипала на октопод

във миг един ще ме обгърне цялата

и от помръкналия небосвод

наместо дъжд, отрова ще вали.

 

Знам, мечтите ми ще отеснеят

и кожата ми няма да побира

желанието пак да се засмея;

наместо вени, болка ще прозира.

Не съм готова тъй да ме боли!

 

Очите ти ще греят, но за друга,

ръцете ти ще топлят друг живот

и всеки ден ще ставам все по-луда,

и само наш'та песен ще е брод

към спомените - новото ми всичко!

 

Ала сега... Със всяко чувство свое

единствено на теб принадлежа!

Разсмивай ме, разплаквай ме; завои

прави, но пак се връщай у дома!

Защото твърде силно те обичам!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно като изпълнение, завладяващо като чувство.
    Поздрави!
  • Никой не е готов за болката!

    Наслади се на Сегато!

    Поздрав, Таня!
  • Защото твърде силно те обичам" Прекрасно си го казала ! Браво !
  • Отлично Таня! Поздравление за стиха. Един поздрав от мен с едно стихотворение на Л.З., кореспондиращо с темата:

    СЛЕД РАЗДЯЛАТА

    И след нас ще остане вълната
    възродена от друга вълна.
    И след нас вятър зъл ще се мята
    като болка от стара вина.

    И след нас нежен залив ще спусне
    бели къдри до бели нозе.
    И след нас ще берат чужди устни
    туй, което раздялата взе.

    И след нас ще остане нетрайна
    тази вечер, която горчи.
    Но до края бъди светла тайна
    в топлината на мойте очи!
  • Завой прави ,но пак се връщай у дома!Това е толкова силно и влюбено.Поздравявам те!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...