Знам, че някога раздялата
със грозни пипала на октопод
във миг един ще ме обгърне цялата
и от помръкналия небосвод
наместо дъжд, отрова ще вали.
Знам, мечтите ми ще отеснеят
и кожата ми няма да побира
желанието пак да се засмея;
наместо вени, болка ще прозира.
Не съм готова тъй да ме боли!
Очите ти ще греят, но за друга,
ръцете ти ще топлят друг живот ...