Някога... сега
Знам, че някога раздялата
със грозни пипала на октопод
във миг един ще ме обгърне цялата
и от помръкналия небосвод
наместо дъжд, отрова ще вали.
Знам, мечтите ми ще отеснеят
и кожата ми няма да побира
желанието пак да се засмея;
наместо вени, болка ще прозира.
Не съм готова тъй да ме боли!
Очите ти ще греят, но за друга,
ръцете ти ще топлят друг живот
и всеки ден ще ставам все по-луда,
и само наш'та песен ще е брод
към спомените - новото ми всичко!
Ала сега... Със всяко чувство свое
единствено на теб принадлежа!
Разсмивай ме, разплаквай ме; завои
прави, но пак се връщай у дома!
Защото твърде силно те обичам!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Никой не е готов за болката!
Наслади се на Сегато!
Поздрав, Таня! -
Защото твърде силно те обичам" Прекрасно си го казала ! Браво !
-
Отлично Таня! Поздравление за стиха. Един поздрав от мен с едно стихотворение на Л.З., кореспондиращо с темата:
СЛЕД РАЗДЯЛАТА
И след нас ще остане вълната
възродена от друга вълна.
И след нас вятър зъл ще се мята
като болка от стара вина.
И след нас нежен залив ще спусне
бели къдри до бели нозе.
И след нас ще берат чужди устни
туй, което раздялата взе.
И след нас ще остане нетрайна
тази вечер, която горчи.
Но до края бъди светла тайна
в топлината на мойте очи! -
Завой прави ,но пак се връщай у дома!Това е толкова силно и влюбено.Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!