5 abr 2006, 11:59

Някога загледан

  Poesía
1.2K 1 2
Някога загледан ще лежиш на морския бряг
И ще прелитат чайки, ще духа топъл бриз
Слънцето пътува, ще настъпи нежен мрак,
Въздухът ще ти се струва толкова чист.

Не знам дали ще си сам,
Какво ще бушува в душата ти,
Какво животът непредсказуем и ням
ти е приготвил
и каква е съдбата ти.

Щастие може би, примесено с мъка,
Болка или радост сигурно, тиха разлъка.
За какво ли мислиш? Защо изобщо си там?
Не мога, а и не е нужно да знам.

Ще крачиш бавно, ринейки ситния пясък,
Напомнящ за шансове отдавна загубени.
Очите ти ще светят с все същия блясък
И устните ще се свият в усмивка, красиво непринудени.

Докато слушаш песента на морето
И чакаш появата на новия ден,
Безбройни спомени ще нахлуят в главата ти,
тогава дано се сетиш за мен.

Не знам колко си плакал и на какво си се смял,
Дали сърцето ти по някаква причина кърви,
Но знам, че е имало нощи без да си спал
И бавно, бавно, но сигурно животът ще продължи да върви.

Знам още, че нощта е красива,
Зората също, раждаща новия ден
И както спокойно, тихо на плажа заспиваш
Помни - тя те прегръща топло от мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...