Apr 5, 2006, 11:59 AM

Някога загледан

  Poetry
1.2K 1 2
Някога загледан ще лежиш на морския бряг
И ще прелитат чайки, ще духа топъл бриз
Слънцето пътува, ще настъпи нежен мрак,
Въздухът ще ти се струва толкова чист.

Не знам дали ще си сам,
Какво ще бушува в душата ти,
Какво животът непредсказуем и ням
ти е приготвил
и каква е съдбата ти.

Щастие може би, примесено с мъка,
Болка или радост сигурно, тиха разлъка.
За какво ли мислиш? Защо изобщо си там?
Не мога, а и не е нужно да знам.

Ще крачиш бавно, ринейки ситния пясък,
Напомнящ за шансове отдавна загубени.
Очите ти ще светят с все същия блясък
И устните ще се свият в усмивка, красиво непринудени.

Докато слушаш песента на морето
И чакаш появата на новия ден,
Безбройни спомени ще нахлуят в главата ти,
тогава дано се сетиш за мен.

Не знам колко си плакал и на какво си се смял,
Дали сърцето ти по някаква причина кърви,
Но знам, че е имало нощи без да си спал
И бавно, бавно, но сигурно животът ще продължи да върви.

Знам още, че нощта е красива,
Зората също, раждаща новия ден
И както спокойно, тихо на плажа заспиваш
Помни - тя те прегръща топло от мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...