5.04.2006 г., 11:59

Някога загледан

1.2K 1 2
Някога загледан ще лежиш на морския бряг
И ще прелитат чайки, ще духа топъл бриз
Слънцето пътува, ще настъпи нежен мрак,
Въздухът ще ти се струва толкова чист.

Не знам дали ще си сам,
Какво ще бушува в душата ти,
Какво животът непредсказуем и ням
ти е приготвил
и каква е съдбата ти.

Щастие може би, примесено с мъка,
Болка или радост сигурно, тиха разлъка.
За какво ли мислиш? Защо изобщо си там?
Не мога, а и не е нужно да знам.

Ще крачиш бавно, ринейки ситния пясък,
Напомнящ за шансове отдавна загубени.
Очите ти ще светят с все същия блясък
И устните ще се свият в усмивка, красиво непринудени.

Докато слушаш песента на морето
И чакаш появата на новия ден,
Безбройни спомени ще нахлуят в главата ти,
тогава дано се сетиш за мен.

Не знам колко си плакал и на какво си се смял,
Дали сърцето ти по някаква причина кърви,
Но знам, че е имало нощи без да си спал
И бавно, бавно, но сигурно животът ще продължи да върви.

Знам още, че нощта е красива,
Зората също, раждаща новия ден
И както спокойно, тихо на плажа заспиваш
Помни - тя те прегръща топло от мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...