5 апр. 2006 г., 11:59

Някога загледан

1.2K 1 2
Някога загледан ще лежиш на морския бряг
И ще прелитат чайки, ще духа топъл бриз
Слънцето пътува, ще настъпи нежен мрак,
Въздухът ще ти се струва толкова чист.

Не знам дали ще си сам,
Какво ще бушува в душата ти,
Какво животът непредсказуем и ням
ти е приготвил
и каква е съдбата ти.

Щастие може би, примесено с мъка,
Болка или радост сигурно, тиха разлъка.
За какво ли мислиш? Защо изобщо си там?
Не мога, а и не е нужно да знам.

Ще крачиш бавно, ринейки ситния пясък,
Напомнящ за шансове отдавна загубени.
Очите ти ще светят с все същия блясък
И устните ще се свият в усмивка, красиво непринудени.

Докато слушаш песента на морето
И чакаш появата на новия ден,
Безбройни спомени ще нахлуят в главата ти,
тогава дано се сетиш за мен.

Не знам колко си плакал и на какво си се смял,
Дали сърцето ти по някаква причина кърви,
Но знам, че е имало нощи без да си спал
И бавно, бавно, но сигурно животът ще продължи да върви.

Знам още, че нощта е красива,
Зората също, раждаща новия ден
И както спокойно, тихо на плажа заспиваш
Помни - тя те прегръща топло от мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...