Някогашната роза

7 feb 2021, 22:47

Poesía » Del paisaje, Filosófica

311 0 0

Заснежен, силуетът

на Градишката могила

бе сбърчил чело

с поглед към долината.

Някога крепост - днес сипей,

обърнат на юг,

пазеше пътя между два върха.

От кого го пазеше?

Не знам..

Не се чуваше конски тропот,

а писъчния звук

на острие в острие

отдавна бе ръждясал в земята,

защото

“Някогашната роза

остава само в името.

Ние запазваме само името”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.