Някогашната роза
619
0
0
Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей,
обърнат на юг,
пазеше пътя между два върха.
От кого го пазеше?
Не знам..
Не се чуваше конски тропот,
а писъчния звук
на острие в острие
отдавна бе ръждясал в земята,
защото
“Някогашната роза
остава само в името.
Ние запазваме само името”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димова Все права защищены
