7 nov 2021, 23:20

Някой да се провикне

  Poesía
932 3 4

Възможно ли е, не е ли –

все някой го е предрекъл:

в една случайна неделя

ще свършат всички пътеки.

Ще лумнат бродещи сенки,

почти безпаметно живи

и тъмното ще засвети,

преди да почне да жили

и да затули душите

с три ката черна поквара.

Да легне мъртва вълната

върху брега си удавена.

Някой да се провикне

с всички гърла човешки –

колкото дъх да поникне

сред страховете тежки.

Колкото бяла искрица

от мъртва жарава да литне –

мъничка като птица,

светеща като молитва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...