Някой да се провикне
Възможно ли е, не е ли –
все някой го е предрекъл:
в една случайна неделя
ще свършат всички пътеки.
Ще лумнат бродещи сенки,
почти безпаметно живи
и тъмното ще засвети,
преди да почне да жили
и да затули душите
с три ката черна поквара.
Да легне мъртва вълната
върху брега си удавена.
Някой да се провикне
с всички гърла човешки –
колкото дъх да поникне
сред страховете тежки.
Колкото бяла искрица
от мъртва жарава да литне –
мъничка като птица,
светеща като молитва.
© Христина Мачикян All rights reserved.
