bydy (Диана Маринска)
36 11
11 abr 2006, 16:35

Някой ден 

  Poesía
955 0 9
Някой ден така ще я стресна!
Ще и паднат очите,та да спре да се взира
в благородни души
и в деца неродени.
Някой ден така щея фрасна
по зъбатата мутра...
И ще спре да потраква,
като кротък дъждец
над главите на ангели земни...
Някой ден...
Само с ден да порастна...
В гръб ще мушкам с иглите си пръсти,
та да види добре ли е
само в гръб да напада...
Някой ден ще открадна косата и дълга,
ще подпаля косите спластени и редки,
ще разкъсам със зъби почернелия плащ
и така ще я пусна да броди,
та от срам да се скрие
там,отдето приижда.
........
Знам за онзи войник,
който дълго я търсил
и брадата му мела безконечни пътеки,
та ега и за него се сети...
Глупак!

Аз за друго се моля...
Само теб да не пипа...
Че без теб
все едно е дали ще ме вземе.
Ще изсъхна от корена чак до върха,
па макар да съм здраво и младо дърво...
........
Някой ден така ще я стресна!
И на твоето място аз ще си легна,
твоя грим ще си сложа,
като теб ще заспя...
И дано се обърка тогава Смъртта!
Само теб да не пипа...
Че без теб
все едно е дали ще ме вземе...

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочетох всичко от теб, но това...това ме разби...!!! Пиши, защото като тебе няма!
  • Ами ти си си научена, какво имаш толкова още да учиш! А и това не се учи...
  • Отлично,мила,продалжавай все така,а може би и по добре!)))))Пиши малко повече,нали трябва да се радваме на хубави неща,иначе ще стане твърде скучно!)))УСПЕЕЕЕЕХ!)))))
  • Впечатли ме!Поздрав!
  • Едно истински запомнящо се стихотворение.
  • Завладяващо!
  • Благодаря,че ми четете писанията!Моля бъдете обективни и критични!Все някак трябва да се науча да пиша.
  • Това е едно от стихотворенията, които са ми харесали най-много в този сайт! Поздравления!
  • !!!!
    Възхитително!
    Останах без дъх....
Propuestas
: ??:??