11 abr 2006, 16:35

Някой ден

  Poesía
1.2K 0 9
Някой ден така ще я стресна!
Ще и паднат очите,та да спре да се взира
в благородни души
и в деца неродени.
Някой ден така щея фрасна
по зъбатата мутра...
И ще спре да потраква,
като кротък дъждец
над главите на ангели земни...
Някой ден...
Само с ден да порастна...
В гръб ще мушкам с иглите си пръсти,
та да види добре ли е
само в гръб да напада...
Някой ден ще открадна косата и дълга,
ще подпаля косите спластени и редки,
ще разкъсам със зъби почернелия плащ
и така ще я пусна да броди,
та от срам да се скрие
там,отдето приижда.
........
Знам за онзи войник,
който дълго я търсил
и брадата му мела безконечни пътеки,
та ега и за него се сети...
Глупак!

Аз за друго се моля...
Само теб да не пипа...
Че без теб
все едно е дали ще ме вземе.
Ще изсъхна от корена чак до върха,
па макар да съм здраво и младо дърво...
........
Някой ден така ще я стресна!
И на твоето място аз ще си легна,
твоя грим ще си сложа,
като теб ще заспя...
И дано се обърка тогава Смъртта!
Само теб да не пипа...
Че без теб
все едно е дали ще ме вземе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох всичко от теб, но това...това ме разби...!!! Пиши, защото като тебе няма!
  • Ами ти си си научена, какво имаш толкова още да учиш! А и това не се учи...
  • Отлично,мила,продалжавай все така,а може би и по добре!)))))Пиши малко повече,нали трябва да се радваме на хубави неща,иначе ще стане твърде скучно!)))УСПЕЕЕЕЕХ!)))))
  • Впечатли ме!Поздрав!
  • Едно истински запомнящо се стихотворение.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...