Apr 11, 2006, 4:35 PM

Някой ден

Poetry

1.2K 0 9

Някой ден така ще я стресна!
Ще и паднат очите,та да спре да се взира
в благородни души
и в деца неродени.
Някой ден така щея фрасна
по зъбатата мутра...
И ще спре да потраква,
като кротък дъждец
над главите на ангели земни...
Някой ден...
Само с ден да порастна...
В гръб ще мушкам с иглите си пръсти,
та да види добре ли е
само в гръб да напада...
Някой ден ще открадна косата и дълга,
ще подпаля косите спластени и редки,
ще разкъсам със зъби почернелия плащ
и така ще я пусна да броди,
та от срам да се скрие
там,отдето приижда.
........
Знам за онзи войник,
който дълго я търсил
и брадата му мела безконечни пътеки,
та ега и за него се сети...
Глупак!

Аз за друго се моля...
Само теб да не пипа...
Че без теб
все едно е дали ще ме вземе.
Ще изсъхна от корена чак до върха,
па макар да съм здраво и младо дърво...
........
Някой ден така ще я стресна!
И на твоето място аз ще си легна,
твоя грим ще си сложа,
като теб ще заспя...
И дано се обърка тогава Смъртта!
Само теб да не пипа...
Че без теб
все едно е дали ще ме вземе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Прочетох всичко от теб, но това...това ме разби...!!! Пиши, защото като тебе няма!

2007-10-10T17:43:19+03:00
mishona_art (Анелия Шишкова)

Ами ти си си научена, какво имаш толкова още да учиш! А и това не се учи...

2007-09-15T10:23:39+03:00
Мънки (Биляна)

Отлично,мила,продалжавай все така,а може би и по добре!)))))Пиши малко повече,нали трябва да се радваме на хубави неща,иначе ще стане твърде скучно!)))УСПЕЕЕЕЕХ!)))))

2006-04-12T21:07:09+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Впечатли ме!Поздрав!

2006-04-11T19:11:36+03:00
White`swallow (Христина Павлова)

Едно истински запомнящо се стихотворение.

2006-04-11T19:01:01+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0