12 sept 2006, 0:38

Някой ден

  Poesía
768 0 0
Свещта догаря в празнотата на нощта
сама съм,а ти си с нея някъде сега.
Боли ме че не мога да я заменя...
За мен остава само мисълта,че някой ден
с усмивката, с която ти държиш ме в плен
ще осъзнеш, че единствен си за мене ти роден.
Звездите ми напомнят дните,в които беше мой.
Но бе отдавна и сякаш на шега , отминаха , а с тях и любовта.
Едва ли знаеш, че за теб горя,
че за теб са моите сълзи в нощта.
Едва ли чуваш моя вик улисан в нейния смях.
Едва ли някога ще се събудиш пак,
с мисълта за мен,а не за нея
и ще целунеш мене, вместо нея.
Копнея да заспя обгърната от твойта топлина,
но напразно...иде пак деня
и аз отново го посрещам без дъха на любовта.
Може би нощта е по-добра,
защото тя оставя ме в съня
да те видя и докосна
и да заспя с надеждта, че някой ден ще бъде само наша вечерта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...