Някой ден

Свещта догаря в празнотата на нощта
сама съм,а ти си с нея някъде сега.
Боли ме че не мога да я заменя...
За мен остава само мисълта,че някой ден
с усмивката, с която ти държиш ме в плен
ще осъзнеш, че единствен си за мене ти роден.
Звездите ми напомнят дните,в които беше мой.
Но бе отдавна и сякаш на шега , отминаха , а с тях и любовта.
Едва ли знаеш, че за теб горя,
че за теб са моите сълзи в нощта.
Едва ли чуваш моя вик улисан в нейния смях.
Едва ли някога ще се събудиш пак,
с мисълта за мен,а не за нея
и ще целунеш мене, вместо нея.
Копнея да заспя обгърната от твойта топлина,
но напразно...иде пак деня
и аз отново го посрещам без дъха на любовта.
Може би нощта е по-добра,
защото тя оставя ме в съня
да те видя и докосна
и да заспя с надеждта, че някой ден ще бъде само наша вечерта.