12.09.2006 г., 0:38

Някой ден

769 0 0
Свещта догаря в празнотата на нощта
сама съм,а ти си с нея някъде сега.
Боли ме че не мога да я заменя...
За мен остава само мисълта,че някой ден
с усмивката, с която ти държиш ме в плен
ще осъзнеш, че единствен си за мене ти роден.
Звездите ми напомнят дните,в които беше мой.
Но бе отдавна и сякаш на шега , отминаха , а с тях и любовта.
Едва ли знаеш, че за теб горя,
че за теб са моите сълзи в нощта.
Едва ли чуваш моя вик улисан в нейния смях.
Едва ли някога ще се събудиш пак,
с мисълта за мен,а не за нея
и ще целунеш мене, вместо нея.
Копнея да заспя обгърната от твойта топлина,
но напразно...иде пак деня
и аз отново го посрещам без дъха на любовта.
Може би нощта е по-добра,
защото тя оставя ме в съня
да те видя и докосна
и да заспя с надеждта, че някой ден ще бъде само наша вечерта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...