31 ago 2005, 22:12

Някой ден 

  Poesía
916 0 5
Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.
И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??