Някой ден
Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.
И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи.
И усещам- след много години
ще пристъпваме бавно, едва
в разцъфтели неделни градини,
с натежали души и тела.
Ти- тържествено неестествен,
за ръката ще ме държиш.
Ах, не бързай, не бързай, любими,
отсега да не прегориш!
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.
И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи.
И усещам- след много години
ще пристъпваме бавно, едва
в разцъфтели неделни градини,
с натежали души и тела.
Ти- тържествено неестествен,
за ръката ще ме държиш.
Ах, не бързай, не бързай, любими,
отсега да не прегориш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
