Aug 31, 2005, 10:12 PM
Някой ден
Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.
И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи.
И усещам- след много години
ще пристъпваме бавно, едва
в разцъфтели неделни градини,
с натежали души и тела.
Ти- тържествено неестествен,
за ръката ще ме държиш.
Ах, не бързай, не бързай, любими,
отсега да не прегориш!
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.
И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи.
И усещам- след много години
ще пристъпваме бавно, едва
в разцъфтели неделни градини,
с натежали души и тела.
Ти- тържествено неестествен,
за ръката ще ме държиш.
Ах, не бързай, не бързай, любими,
отсега да не прегориш!
© Здравка Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Запалваш направо, така грее стиха ти и е много свеж и приятен. Благодаря за него!
-
Луднала зеленина с глухарчета и топли лъчи... Хареса ми!6
-
Хубаво е!
-
Много мило излияние ... и правилно ...
С бързане до никъде не се стига за туй - стъпка по стъпка
и каквото дойде - наше си е - нали?
Излъчваш приятна и закачлива нежност
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обич и успех на всички.