Някой ден
Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.
И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи.
И усещам- след много години
ще пристъпваме бавно, едва
в разцъфтели неделни градини,
с натежали души и тела.
Ти- тържествено неестествен,
за ръката ще ме държиш.
Ах, не бързай, не бързай, любими,
отсега да не прегориш!
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи
полюшват тръпчиви листа.
Като бедствие идеш насреща,
преобърнал трикратно света.
И потъвам, и се смалявам,
отразена във топли очи.
Сякаш две слънца са изгрели
и ме милват с горещи лъчи.
И усещам- след много години
ще пристъпваме бавно, едва
в разцъфтели неделни градини,
с натежали души и тела.
Ти- тържествено неестествен,
за ръката ще ме държиш.
Ах, не бързай, не бързай, любими,
отсега да не прегориш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Маринова Все права защищены
