30 ago 2012, 15:05

Някой ден

1K 0 14

Някой ден

 

"Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота."

 

 

 

Не ни остана време за прегръдка -

минутите били са преброени.

Не ще дочуя тихите ти стъпки,

отекнали по двора уморени.

 

Не ще усетя ласката позната,

по-нежна от целувките на мама.

През сълзи с вик разкъсвам тишината,

но тебе и тогава пак те няма.

 

А днес пред Бога с трепет коленича

и хладни пръсти сключвам пред олтара -

едно до болка сринато момиче,

изгубило по пътя свойта вяра.

 

С последни сили падам на колене

и моля се за миг да те прегърна.

Минутите били са преброени,

но някой ден аз пак ще си те върна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...