15 mar 2011, 22:38

Някой ден

1.2K 0 1

Някой ден

 

Изгарящата нежност в очите ти,

по-гореща от пламъците на страстта,

тя е виновницата за белезите по врата ми,

онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта.

 

Грешната слабост, приплъзваща се по тялото ми,

носеща със себе си капчиците на любовта,

тя е сънят, който имам нужда да чувствам,

тя е целувката, която не искам да преглъщам.

 

Шоколадовата целувка, чийто спомен спира дъха ми,

допирът на устните ти с кожата ми,

оставил следите си по мен,

онези следи, които може би ще забравиш някой ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...