15 mar 2011, 22:38

Някой ден

1.2K 0 1

Някой ден

 

Изгарящата нежност в очите ти,

по-гореща от пламъците на страстта,

тя е виновницата за белезите по врата ми,

онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта.

 

Грешната слабост, приплъзваща се по тялото ми,

носеща със себе си капчиците на любовта,

тя е сънят, който имам нужда да чувствам,

тя е целувката, която не искам да преглъщам.

 

Шоколадовата целувка, чийто спомен спира дъха ми,

допирът на устните ти с кожата ми,

оставил следите си по мен,

онези следи, които може би ще забравиш някой ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...