15 mar 2011, 22:38

Някой ден

1.2K 0 1

Някой ден

 

Изгарящата нежност в очите ти,

по-гореща от пламъците на страстта,

тя е виновницата за белезите по врата ми,

онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта.

 

Грешната слабост, приплъзваща се по тялото ми,

носеща със себе си капчиците на любовта,

тя е сънят, който имам нужда да чувствам,

тя е целувката, която не искам да преглъщам.

 

Шоколадовата целувка, чийто спомен спира дъха ми,

допирът на устните ти с кожата ми,

оставил следите си по мен,

онези следи, които може би ще забравиш някой ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...