15.03.2011 г., 22:38

Някой ден

1.1K 0 1

Някой ден

 

Изгарящата нежност в очите ти,

по-гореща от пламъците на страстта,

тя е виновницата за белезите по врата ми,

онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта.

 

Грешната слабост, приплъзваща се по тялото ми,

носеща със себе си капчиците на любовта,

тя е сънят, който имам нужда да чувствам,

тя е целувката, която не искам да преглъщам.

 

Шоколадовата целувка, чийто спомен спира дъха ми,

допирът на устните ти с кожата ми,

оставил следите си по мен,

онези следи, които може би ще забравиш някой ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...