Някой ден
Някой ден
Изгарящата нежност в очите ти,
по-гореща от пламъците на страстта,
тя е виновницата за белезите по врата ми,
онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта.
Грешната слабост, приплъзваща се по тялото ми,
носеща със себе си капчиците на любовта,
тя е сънят, който имам нужда да чувствам,
тя е целувката, която не искам да преглъщам.
Шоколадовата целувка, чийто спомен спира дъха ми,
допирът на устните ти с кожата ми,
оставил следите си по мен,
онези следи, които може би ще забравиш някой ден...
© Ралица Георгиева All rights reserved.
