2 oct 2014, 21:47

Някой ден

  Poesía
964 0 2

НЯКОЙ ДЕН

 

Някой ден ще стана майка,

някой ден ще заблестя,

някой ден мечтата своя

смело ще осъществя.

 

Има ли желание,

ще успееш, даже сам,

ала само със закани

ще останеш точно там,

 

откъдето си започнал -

само с дрехи на гърба

и съвети за живота

от по-старата рода.

 

И ето, "някой ден" е вече,

а ти нищо от това

си постигнал и далече

си от своята мечта...

 

Затова стани, стегни се,

отвори добре очи -

вчера няма да се върна,

само утре предстои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....