Oct 2, 2014, 9:47 PM

Някой ден

  Poetry
960 0 2

НЯКОЙ ДЕН

 

Някой ден ще стана майка,

някой ден ще заблестя,

някой ден мечтата своя

смело ще осъществя.

 

Има ли желание,

ще успееш, даже сам,

ала само със закани

ще останеш точно там,

 

откъдето си започнал -

само с дрехи на гърба

и съвети за живота

от по-старата рода.

 

И ето, "някой ден" е вече,

а ти нищо от това

си постигнал и далече

си от своята мечта...

 

Затова стани, стегни се,

отвори добре очи -

вчера няма да се върна,

само утре предстои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...