valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
13 abr 2016, 15:17

Някой ден

  Poesía
479 0 3

 

 

 

Вода, Земя, Небе -

това е моята планета,

в безкрая едно клъбце,

отделено за Човека.

 

Една стая от стъкло,

в което блъскат се мушици,

осъдени цял един живот

да си въобразяват, че са птици ...

 

И аз така, мечтая

за безкрай и свобода,

но заключен в тази стая

само си напявам, че летя ...

 

А песента е тъжна, вяла,

с акорди от будния ми сън,

че от осъденото тленно тяло 

някой ден ще литне моя дух навън ...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0