valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Apr 13, 2016, 3:17 PM

Някой ден

  Poetry
472 0 3

 

 

 

Вода, Земя, Небе -

това е моята планета,

в безкрая едно клъбце,

отделено за Човека.

 

Една стая от стъкло,

в което блъскат се мушици,

осъдени цял един живот

да си въобразяват, че са птици ...

 

И аз така, мечтая

за безкрай и свобода,

но заключен в тази стая

само си напявам, че летя ...

 

А песента е тъжна, вяла,

с акорди от будния ми сън,

че от осъденото тленно тяло 

някой ден ще литне моя дух навън ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0