Някой ден
Вода, Земя, Небе -
това е моята планета,
в безкрая едно клъбце,
отделено за Човека.
Една стая от стъкло,
в което блъскат се мушици,
осъдени цял един живот
да си въобразяват, че са птици ...
И аз така, мечтая
за безкрай и свобода,
но заключен в тази стая
само си напявам, че летя ...
А песента е тъжна, вяла,
с акорди от будния ми сън,
че от осъденото тленно тяло
някой ден ще литне моя дух навън ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
