13 апр. 2016 г., 15:17

Някой ден 

  Поэзия
306 0 3

 

 

 

Вода, Земя, Небе -

това е моята планета,

в безкрая едно клъбце,

отделено за Човека.

 

Една стая от стъкло,

в което блъскат се мушици,

осъдени цял един живот

да си въобразяват, че са птици ...

 

И аз така, мечтая

за безкрай и свобода,

но заключен в тази стая

само си напявам, че летя ...

 

А песента е тъжна, вяла,

с акорди от будния ми сън,

че от осъденото тленно тяло 

някой ден ще литне моя дух навън ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??