Някой ден
Вода, Земя, Небе -
това е моята планета,
в безкрая едно клъбце,
отделено за Човека.
Една стая от стъкло,
в което блъскат се мушици,
осъдени цял един живот
да си въобразяват, че са птици ...
И аз така, мечтая
за безкрай и свобода,
но заключен в тази стая
само си напявам, че летя ...
А песента е тъжна, вяла,
с акорди от будния ми сън,
че от осъденото тленно тяло
някой ден ще литне моя дух навън ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
