С август ще си тръгна аз, море.
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж
ще раздира снежните пространства.
Ще препуска с белите коне
все към твоя бряг... Самотник странен.
Дъх на водорасли ще сънувам
в люлката ти от пенлива нежност...
Пясъка и устните целуващи...
Хоризонта – тайнството безбрежно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse