С август ще си тръгна аз, море.
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж
ще раздира снежните пространства.
Ще препуска с белите коне
все към твоя бряг... Самотник странен.
Дъх на водорасли ще сънувам
в люлката ти от пенлива нежност...
Пясъка и устните целуващи...
Хоризонта – тайнството безбрежно...
Ако някой ден не се събудя,
искам като прах да се разсипя
по лицето твое изумрудено...
И да полетя, ефирно синя...
Албена Димитрова
19.8.2017.
Св.Константин и Елена.
© Албена Димитрова Всички права запазени