23 авг. 2017 г., 09:52 2018-08-07T00:01:44+03:00

Някой ден...

Поэзия

1.2K 9 38

С август ще си тръгна аз, море.

Но сега съм твоя... Само твоя!

Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...

Дотогава лудият копнеж
ще раздира снежните пространства.
Ще препуска с белите коне
все към твоя бряг... Самотник странен.

Дъх на водорасли ще сънувам
в люлката ти от пенлива нежност...
Пясъка и устните целуващи...
Хоризонта – тайнството безбрежно...

Ако някой ден не се събудя,
искам като прах да се разсипя
по лицето твое изумрудено...
И да полетя, ефирно синя...

Албена Димитрова

19.8.2017.
Св.Константин и Елена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, Тодорке! Здраве, щастлива любов и вдъхновение ти желая!

2019-01-15T14:29:17+02:00
DORA.1 (Тодорка Атанасова)

Прекрасно! С удоволствие се спрях на твоята страница...как не съм те открила досега...

2018-06-28T15:29:57+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви, Ангеле и Данаиле! Бъдете здрави , щастливи и вдъхновени!

2018-04-08T01:27:10+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Много ми хареса! Поздрави!

2018-04-07T06:09:16+03:00
angelmilev (Ангел Милев)

Зимното море е разкошно!
Ветровито и променливо - като зряла жена/мъж, която има силата да те погуби,
Но също така спокойно и знаещо как отдадено да обича.
Ако си вземеш камъче от плажа на морето през зимата,
то мигом се превръща в годежен пръстен.
Дай-Боже всеки му такава съвършенна Любов.

2017-11-07T23:49:38+02:00