ника.сред.вълните (Ника) ника.сред.вълните (Ника)
2 21
21 dic 2016, 20:47

Някой мой сън

1K 3 6

не забравяй, когато си тръгваш
да заключиш вратата отвън
не забравяй, не трябва да бързаш
влез първо в някой мой сън 

 

пригаси светлините, завий раменете ми-
знаеш, че бързо настивам
дори днес позволявам косите ми
да погалиш, защото заспивам 

 

недей да говориш 
знаеш, че ще се влюбя в гласа ти
обещай, че прозореца ще затвориш-
звездите не трябва да виждат лика ти

 

по носа зная, ще ме целунеш
за да забравя за всичко греховно
след минути тихо ще си отидеш
и никога няма да се върнеш отново. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ника Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0