mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
5 ene 2018, 23:50

Някой, някога, някъде 

  Poesía » Filosófica
950 7 12

Не ще надмогне никой старостта –

ще бъде победителка накрая.

Но пътя преживян – на младостта

в последния си стих ще завещая!

 

Столетница ще бъде мисълта

и с нея всеки стих ще се преражда,

а в него ще живее любовта

като една неутолима жажда!

 

И вместо Бог, и Дух, и Младенец,

то, Слънцето, едничко ще се моли

за грешника с душата на светец,

усмихващ се на идващата пролет!

 

Посрещнал и изпратил старостта,

сърцето ми със вино ще прелеят,

но – без да го изричам на шега...

ще пожелая още да живея!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих!!!
    Много!!!
    Поздравления!
  • Влюбен в живота... Великолепен стих, Мариане! Поздравявам те и ти подарявам сърчице!
  • Прелестно, Марич! Поздрав от мен!
  • Поздравявам те! Прекрасно стихотворение!
  • Правилно е желанието ти – никакви завещания и преливки, преди да полееш столетницата Любов, Мариане!
  • Завръщаш се с "поетичен взрив", Приятелю! Успешна Нова година ти желая!
  • Еха! Много силен стих! Аплодисменти и от мен!
  • Много ми хареса, Мариане!
  • "а в него ще живее любовта
    като една неутолима жажда!

    И вместо Бог, и Дух, и Младенец,
    то, Слънцето, едничко ще се моли
    за грешника с душата на светец,
    усмихващ се на идващата пролет!"
    Смирението сякаш е последното парченце от пъзела в не толкова дългия път на живота. Трудно се постига и всяко отклонение от него ни прави човеци. Пожелавам на Лирическият да посрещне още много красиви сезони и да им се наслаждава! Красив стих. Поздрав!
  • Браво, Мариан! Браво!
  • Мариане,тленни са човеците но са създадени да мислят че са вечни.В това е смисълът на живота.
  • Прекрасно!Така пишат избраните!Като нас!
Propuestas
: ??:??