Jan 5, 2018, 11:50 PM

Някой, някога, някъде

1.1K 7 12

Не ще надмогне никой старостта –

ще бъде победителка накрая.

Но пътя преживян – на младостта

в последния си стих ще завещая!

 

Столетница ще бъде мисълта

и с нея всеки стих ще се преражда,

а в него ще живее любовта

като една неутолима жажда!

 

И вместо Бог, и Дух, и Младенец,

то, Слънцето, едничко ще се моли

за грешника с душата на светец,

усмихващ се на идващата пролет!

 

Посрещнал и изпратил старостта,

сърцето ми със вино ще прелеят,

но – без да го изричам на шега...

ще пожелая още да живея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...